Уникален връх на българската нация
Продрум ДИМОВ
От редактора
Скъпи читателю!
В този брой на приложението за литература, изкуство и просвета ще си напомним безсмъртното дело на Константин Величков, ще отдадем респект на огромния стихотворец Евстати Бурнаски. Новата книга с " П(р)освещения " на Боян Ангелов е към този момент факт...
Приятно четене.
**
Има персони, завоювали нравствени и духовни небеса, останали вечно на най-високия отечествен фундамент за всички български генерации. Сред тях несъмнено се откроява и неповторимата обаятелна фигура на бележития литератор, бунтовник, държавник, общественик, разгорещен патриот и публицист, буен журналист и талантлив оратор Константин Величков. Роден е в Пазарджик в семейство на будни родители, които предизвикват интереса му към образованието и рисуването. Завършва Цариградския френски султански колеж, след което се прибира в родния си град, където става преподавател, оглавява и читалище " Виделина ". В ранната пролет на 1876 година домът му приема Георги Бенковски, Тодор Каблешков, Васил Петлешков и други уредници на идната Априлска епопея. Младият преподавател се включва в организирането на революционните комитети в Пазарджик и близките села.
След погрома на въстанието Константин Величков е хвърлен в пандиза и свиреп изтезаван. Тези свои прекарвания той ще опише по-късно в повестта си " В тюрма ", която е същински шедьовър наред със " Записките " на Захарий Стоянов. Измъкнал се от пъкъла на турските зандани, посреща възторжено вестта за оповестяването на Руско-турската война и дружно с приятеля си Иван Вазов се озовават в Свищов, с цел да оказват помощ на освободителите.
След Освобождението, като народен представител в Областното заседание на Източна Румелия в Пловдив, по-късно и като шеф (министър) на националното просвещение в региона, той се демонстрира като добър общественик при построяването на учебната мрежа и подбора на учителските фрагменти. Заедно с Вазов отпечатват първата у нас " Българска христоматия ", издават и редактират в. " Народен глас ", сп. " Наука " и " Зора ".
Съединението на Княжество България с Източна Румелия през 1885 година му отрежда депутатско място в обединеното Отечество. След идването на Стефан Стамболов на власт и почналото гонене на русофилите, Иван Вазов емигрира в Русия, а Константин Величков - изначало в Австро-Унгария, а след това - в Италия и Турция. На Апенините, потънал в богатата история и просвета на средиземноморската страна, написа своите популярни " Писма от Рим ". Шест години живее в Цариград, известно време работи и като преподавател в българската гимназия в Солун. Плод на прекарванията му е стихосбирката " Цариградски сонети ".
След рухването на държавното управление на Стамболов от власт се завръща в България и интензивно се включва в обществено-политическия живот. Вазов освобождава заемания пост на министър на националното просвещение и го предлага на Величков. Този доброжелателен жест на най-близкия му другар отприщва бента на насъбраната през годините сила. Заема се с актуализиране на българското обучение в духа на съветските и европейски достижения и обичаи. Създава Висш образователен съвет, осъвременява образователния проект и стратегиите, основава сп. " Училищен обзор ". По негова самодейност в София е намерено Рисувалното учебно заведение, ръководено от Иван (Ян) Мърквичка, след това прераснало в Национална художествена академия. Неоценими са напъните му за основаване на професионално готови фрагменти за театралното изкуство, като по негово гледище са отпуснати стипендии на надарени млади артисти. За разширение на просветния обсег, въздействие и влияние на читалищата прокарва Закон за наложителен депозит на всяко печатно произведение в националните библиотеки.
За страдание, не закъсняват и разочарованията от тогавашната политическа реалност. Константин Величков не може да понася фалша и лицемерието по високите етажи на властта и напуща държавното управление на Стоилов. Болен, заседнал в бедност, той разпродава имуществото си и отпътува на лекуване във Франция, където умира на 3 ноември 1907 година
>
От редактора
Скъпи читателю!
В този брой на приложението за литература, изкуство и просвета ще си напомним безсмъртното дело на Константин Величков, ще отдадем респект на огромния стихотворец Евстати Бурнаски. Новата книга с " П(р)освещения " на Боян Ангелов е към този момент факт...
Приятно четене.
**
Има персони, завоювали нравствени и духовни небеса, останали вечно на най-високия отечествен фундамент за всички български генерации. Сред тях несъмнено се откроява и неповторимата обаятелна фигура на бележития литератор, бунтовник, държавник, общественик, разгорещен патриот и публицист, буен журналист и талантлив оратор Константин Величков. Роден е в Пазарджик в семейство на будни родители, които предизвикват интереса му към образованието и рисуването. Завършва Цариградския френски султански колеж, след което се прибира в родния си град, където става преподавател, оглавява и читалище " Виделина ". В ранната пролет на 1876 година домът му приема Георги Бенковски, Тодор Каблешков, Васил Петлешков и други уредници на идната Априлска епопея. Младият преподавател се включва в организирането на революционните комитети в Пазарджик и близките села.
След погрома на въстанието Константин Величков е хвърлен в пандиза и свиреп изтезаван. Тези свои прекарвания той ще опише по-късно в повестта си " В тюрма ", която е същински шедьовър наред със " Записките " на Захарий Стоянов. Измъкнал се от пъкъла на турските зандани, посреща възторжено вестта за оповестяването на Руско-турската война и дружно с приятеля си Иван Вазов се озовават в Свищов, с цел да оказват помощ на освободителите.
След Освобождението, като народен представител в Областното заседание на Източна Румелия в Пловдив, по-късно и като шеф (министър) на националното просвещение в региона, той се демонстрира като добър общественик при построяването на учебната мрежа и подбора на учителските фрагменти. Заедно с Вазов отпечатват първата у нас " Българска христоматия ", издават и редактират в. " Народен глас ", сп. " Наука " и " Зора ".
Съединението на Княжество България с Източна Румелия през 1885 година му отрежда депутатско място в обединеното Отечество. След идването на Стефан Стамболов на власт и почналото гонене на русофилите, Иван Вазов емигрира в Русия, а Константин Величков - изначало в Австро-Унгария, а след това - в Италия и Турция. На Апенините, потънал в богатата история и просвета на средиземноморската страна, написа своите популярни " Писма от Рим ". Шест години живее в Цариград, известно време работи и като преподавател в българската гимназия в Солун. Плод на прекарванията му е стихосбирката " Цариградски сонети ".
След рухването на държавното управление на Стамболов от власт се завръща в България и интензивно се включва в обществено-политическия живот. Вазов освобождава заемания пост на министър на националното просвещение и го предлага на Величков. Този доброжелателен жест на най-близкия му другар отприщва бента на насъбраната през годините сила. Заема се с актуализиране на българското обучение в духа на съветските и европейски достижения и обичаи. Създава Висш образователен съвет, осъвременява образователния проект и стратегиите, основава сп. " Училищен обзор ". По негова самодейност в София е намерено Рисувалното учебно заведение, ръководено от Иван (Ян) Мърквичка, след това прераснало в Национална художествена академия. Неоценими са напъните му за основаване на професионално готови фрагменти за театралното изкуство, като по негово гледище са отпуснати стипендии на надарени млади артисти. За разширение на просветния обсег, въздействие и влияние на читалищата прокарва Закон за наложителен депозит на всяко печатно произведение в националните библиотеки.
За страдание, не закъсняват и разочарованията от тогавашната политическа реалност. Константин Величков не може да понася фалша и лицемерието по високите етажи на властта и напуща държавното управление на Стоилов. Болен, заседнал в бедност, той разпродава имуществото си и отпътува на лекуване във Франция, където умира на 3 ноември 1907 година
>
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ